Измамен силует
Вълшебни капчици синджирно падат от звездите.
Ръждиви сенки плуват в мръсната вода.
Сред вятъра, разбъркал яростно вълните,
съзрях размазан - силуетът на жена.
Успях със погледи да уловя делфините,
сякаш вързани за нейната коса.
Дочувах шепот - гласът на самодивите,
който мамеше далече от брега.
Вървях към бездната, привлечен от очите и,
а те, примигвайки, ме викаха - ела!
Погуби ме зеленото в отвора на зениците -
цветът на блатото, а не на морската вода.
Магията изсмукваше ми силите.
Потъвах, а си мислех, че летя.
И къде, по дяволите, са делфините?
Две грозни жаби ровеха до мен в калта.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
