28 jun 2007, 8:34

Измамнико 

  Poesía
811 0 15
Изтупай прахта от торбата си!
И тръгвай отново на път!
Ти - сладък, жестоки, измамнико,
с  туптяща, но дяволска гръд!
Че всичко във теб е лъжовно,
ти - храм от заблуди сграден!
И всеки твой трепет любовен,
е пламък - неземно студен!
Очите ти - синьо проклятие,
устата - зовяща бездомност...
Жената за теб е понятие,
лишено от всяка преломност!
И мразя ръцете ти огнени,
които топяха ме нощем...
Оставили толкова спомени
по толкоз тела. И по още...
Със чара си пак ще жигосваш
най-тайните женски места...
Но ти  си номад. Ще прахосаш
живота си в тази ЛЪЖА!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??