Измамнико
Изтупай прахта от торбата си!
И тръгвай отново на път!
Ти - сладък, жестоки, измамнико,
с туптяща, но дяволска гръд!
Че всичко във теб е лъжовно,
ти - храм от заблуди сграден!
И всеки твой трепет любовен,
е пламък - неземно студен!
Очите ти - синьо проклятие,
устата - зовяща бездомност...
Жената за теб е понятие,
лишено от всяка преломност!
И мразя ръцете ти огнени,
които топяха ме нощем...
Оставили толкова спомени
по толкоз тела. И по още...
Със чара си пак ще жигосваш
най-тайните женски места...
Но ти си номад. Ще прахосаш
живота си в тази ЛЪЖА!
И тръгвай отново на път!
Ти - сладък, жестоки, измамнико,
с туптяща, но дяволска гръд!
Че всичко във теб е лъжовно,
ти - храм от заблуди сграден!
И всеки твой трепет любовен,
е пламък - неземно студен!
Очите ти - синьо проклятие,
устата - зовяща бездомност...
Жената за теб е понятие,
лишено от всяка преломност!
И мразя ръцете ти огнени,
които топяха ме нощем...
Оставили толкова спомени
по толкоз тела. И по още...
Със чара си пак ще жигосваш
най-тайните женски места...
Но ти си номад. Ще прахосаш
живота си в тази ЛЪЖА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Прекрасен стих!
