Jun 28, 2007, 8:34 AM

Измамнико

  Poetry
950 0 15
Изтупай прахта от торбата си!
И тръгвай отново на път!
Ти - сладък, жестоки, измамнико,
с  туптяща, но дяволска гръд!
Че всичко във теб е лъжовно,
ти - храм от заблуди сграден!
И всеки твой трепет любовен,
е пламък - неземно студен!
Очите ти - синьо проклятие,
устата - зовяща бездомност...
Жената за теб е понятие,
лишено от всяка преломност!
И мразя ръцете ти огнени,
които топяха ме нощем...
Оставили толкова спомени
по толкоз тела. И по още...
Със чара си пак ще жигосваш
най-тайните женски места...
Но ти  си номад. Ще прахосаш
живота си в тази ЛЪЖА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...