17 mar 2017, 22:43

Измислен свят...

1K 3 4

Измислен  свят...

 

Как един измислен свят

превръща се в истинския?

Много просто. Винаги е бил.

Просто в огледалата влез.

 

Измамени от реала.

Истински в приказката.

И в двете страдаме.

Но само в едното 

са малките неща.

Значимите. Естествените.

Истината в нас път е

към истината навън.

 

Виж само как идва пролетта.

В едно ледено кралство.

В една пълна тъмнина.

От която се ражда светлината.

Само от песента на всяка

сутрин, която раздава от

любовта си за всичко и всички.

 

Виж колко красива е нощта,

когато полетим към звездите.

И колко е красив денят,

когато се влюбим в лъчите.

 

А е само един измислен свят.

Според някои. Но в него само

чувстваме. В него намира се

истинското чувство на живота.

 

Как се наслаждавам на природата му,

на начина му на изразяване,

на сбъднатите му думи и дела,

на любовта му, когато времето лети

без да се връща. Без да бърза.

 

И хем спира. Хем продължава.

И земята и небето плачат

от щастието на красотата му.

На душата му, която няма край...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви сърдечно...!
    Измислен, за тези които виждат, че е истинския или не го признават...мила Веси!
    Не само в поезията, а навсякъде където е намесено сърцето. И да в това е магията! Когато реалността може да в лъжа, а приказката истина, приятелю!
    Звездичке...!!! Прегръдки за всички! Усмивки и вдъхновение!
  • поставих си го в любими! Много ми е близко, защото си имам един такъв свят, в който без страх, съм такава, каквато съм наистина. Поздрав!!!!
  • В поезията емоционалното успява да преодолее физическата реалност и в това е магията,нали? Мисля че те разбрах.Браво!🐴
  • Измислен - от кого и за кого? Хареса ми, Лили, както обикновено! Поздрави от мен!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...