Mar 17, 2017, 10:43 PM

Измислен свят...

1K 3 4

Измислен  свят...

 

Как един измислен свят

превръща се в истинския?

Много просто. Винаги е бил.

Просто в огледалата влез.

 

Измамени от реала.

Истински в приказката.

И в двете страдаме.

Но само в едното 

са малките неща.

Значимите. Естествените.

Истината в нас път е

към истината навън.

 

Виж само как идва пролетта.

В едно ледено кралство.

В една пълна тъмнина.

От която се ражда светлината.

Само от песента на всяка

сутрин, която раздава от

любовта си за всичко и всички.

 

Виж колко красива е нощта,

когато полетим към звездите.

И колко е красив денят,

когато се влюбим в лъчите.

 

А е само един измислен свят.

Според някои. Но в него само

чувстваме. В него намира се

истинското чувство на живота.

 

Как се наслаждавам на природата му,

на начина му на изразяване,

на сбъднатите му думи и дела,

на любовта му, когато времето лети

без да се връща. Без да бърза.

 

И хем спира. Хем продължава.

И земята и небето плачат

от щастието на красотата му.

На душата му, която няма край...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви сърдечно...!
    Измислен, за тези които виждат, че е истинския или не го признават...мила Веси!
    Не само в поезията, а навсякъде където е намесено сърцето. И да в това е магията! Когато реалността може да в лъжа, а приказката истина, приятелю!
    Звездичке...!!! Прегръдки за всички! Усмивки и вдъхновение!
  • поставих си го в любими! Много ми е близко, защото си имам един такъв свят, в който без страх, съм такава, каквато съм наистина. Поздрав!!!!
  • В поезията емоционалното успява да преодолее физическата реалност и в това е магията,нали? Мисля че те разбрах.Браво!🐴
  • Измислен - от кого и за кого? Хареса ми, Лили, както обикновено! Поздрави от мен!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...