Как един измислен свят
превръща се в истинския?
Много просто. Винаги е бил.
Просто в огледалата влез.
Измамени от реала.
Истински в приказката.
И в двете страдаме.
Но само в едното
са малките неща.
Значимите. Естествените.
Истината в нас път е
към истината навън.
Виж само как идва пролетта.
В едно ледено кралство.
В една пълна тъмнина.
От която се ражда светлината.
Само от песента на всяка
сутрин, която раздава от
любовта си за всичко и всички.
Виж колко красива е нощта,
когато полетим към звездите.
И колко е красив денят,
когато се влюбим в лъчите.
А е само един измислен свят.
Според някои. Но в него само
чувстваме. В него намира се
истинското чувство на живота.
Как се наслаждавам на природата му,
на начина му на изразяване,
на сбъднатите му думи и дела,
на любовта му, когато времето лети
без да се връща. Без да бърза.
И хем спира. Хем продължава.
И земята и небето плачат
от щастието на красотата му.
На душата му, която няма край...
© Лили Вълчева Всички права запазени
Измислен, за тези които виждат, че е истинския или не го признават...мила Веси!
Не само в поезията, а навсякъде където е намесено сърцето. И да в това е магията! Когато реалността може да в лъжа, а приказката истина, приятелю!
Звездичке...!!! Прегръдки за всички! Усмивки и вдъхновение!