17.03.2017 г., 22:43

Измислен свят...

1K 3 4

Измислен  свят...

 

Как един измислен свят

превръща се в истинския?

Много просто. Винаги е бил.

Просто в огледалата влез.

 

Измамени от реала.

Истински в приказката.

И в двете страдаме.

Но само в едното 

са малките неща.

Значимите. Естествените.

Истината в нас път е

към истината навън.

 

Виж само как идва пролетта.

В едно ледено кралство.

В една пълна тъмнина.

От която се ражда светлината.

Само от песента на всяка

сутрин, която раздава от

любовта си за всичко и всички.

 

Виж колко красива е нощта,

когато полетим към звездите.

И колко е красив денят,

когато се влюбим в лъчите.

 

А е само един измислен свят.

Според някои. Но в него само

чувстваме. В него намира се

истинското чувство на живота.

 

Как се наслаждавам на природата му,

на начина му на изразяване,

на сбъднатите му думи и дела,

на любовта му, когато времето лети

без да се връща. Без да бърза.

 

И хем спира. Хем продължава.

И земята и небето плачат

от щастието на красотата му.

На душата му, която няма край...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви сърдечно...!
    Измислен, за тези които виждат, че е истинския или не го признават...мила Веси!
    Не само в поезията, а навсякъде където е намесено сърцето. И да в това е магията! Когато реалността може да в лъжа, а приказката истина, приятелю!
    Звездичке...!!! Прегръдки за всички! Усмивки и вдъхновение!
  • поставих си го в любими! Много ми е близко, защото си имам един такъв свят, в който без страх, съм такава, каквато съм наистина. Поздрав!!!!
  • В поезията емоционалното успява да преодолее физическата реалност и в това е магията,нали? Мисля че те разбрах.Браво!🐴
  • Измислен - от кого и за кого? Хареса ми, Лили, както обикновено! Поздрави от мен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...