30 jul 2007, 8:43

Изненадващо 

  Poesía
623 0 0

Изненадващо

 

Делникът тежи, пълен с обичайни задължения.

Забравих да изпълня сутрешните намерения.

Кафето топло, подсладено е със захар. Вредно е.

За минало и бъдеще да мисля – непотребно е.

Замахвам с ръка уморено – гоня досаден комар.

Неочаквано удря ми времето напомнящ шамар.

Безсмислени в мига са и смях, и плач, и стон... Горчи ми...

Сред борови изглички зървам щастливи детелини.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??