Изненадващо
Изненадващо
Делникът тежи, пълен с обичайни задължения.
Забравих да изпълня сутрешните намерения.
Кафето топло, подсладено е със захар. Вредно е.
За минало и бъдеще да мисля – непотребно е.
Замахвам с ръка уморено – гоня досаден комар.
Неочаквано удря ми времето напомнящ шамар.
Безсмислени в мига са и смях, и плач, и стон... Горчи ми...
Сред борови изглички зървам щастливи детелини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
