20 dic 2008, 10:09

Изпитание

817 0 4
Не е възможно до търгуваш

с красотата звездна на небето.

Но заслужаваш да рискуваш

и да повярваш на детето,

в себе си невинност съхранило

и в съзерцанието на съня

останало гальовно, мило,

превзело най-примамлива мечта.

Изскубваш се от лоното на мъката,

над теб светлеят лазурни косите ми.

Защо ли тръпнем и вървим към пъкъла,

забравили нежност и вяра в дните ни?

Пресичаме пътеки непознати

и трескав дъжд попива в душите.

Не сме наивни, нито пък сакати,

щом в погледите обичта е скрита...


11.12.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...