20 дек. 2008 г., 10:09

Изпитание

818 0 4
Не е възможно до търгуваш

с красотата звездна на небето.

Но заслужаваш да рискуваш

и да повярваш на детето,

в себе си невинност съхранило

и в съзерцанието на съня

останало гальовно, мило,

превзело най-примамлива мечта.

Изскубваш се от лоното на мъката,

над теб светлеят лазурни косите ми.

Защо ли тръпнем и вървим към пъкъла,

забравили нежност и вяра в дните ни?

Пресичаме пътеки непознати

и трескав дъжд попива в душите.

Не сме наивни, нито пък сакати,

щом в погледите обичта е скрита...


11.12.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...