Dec 20, 2008, 10:09 AM

Изпитание

  Poetry » Love
813 0 4
Не е възможно до търгуваш

с красотата звездна на небето.

Но заслужаваш да рискуваш

и да повярваш на детето,

в себе си невинност съхранило

и в съзерцанието на съня

останало гальовно, мило,

превзело най-примамлива мечта.

Изскубваш се от лоното на мъката,

над теб светлеят лазурни косите ми.

Защо ли тръпнем и вървим към пъкъла,

забравили нежност и вяра в дните ни?

Пресичаме пътеки непознати

и трескав дъжд попива в душите.

Не сме наивни, нито пък сакати,

щом в погледите обичта е скрита...


11.12.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...