20.12.2008 г., 10:09

Изпитание

812 0 4
Не е възможно до търгуваш

с красотата звездна на небето.

Но заслужаваш да рискуваш

и да повярваш на детето,

в себе си невинност съхранило

и в съзерцанието на съня

останало гальовно, мило,

превзело най-примамлива мечта.

Изскубваш се от лоното на мъката,

над теб светлеят лазурни косите ми.

Защо ли тръпнем и вървим към пъкъла,

забравили нежност и вяра в дните ни?

Пресичаме пътеки непознати

и трескав дъжд попива в душите.

Не сме наивни, нито пък сакати,

щом в погледите обичта е скрита...


11.12.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...