Изпитание
с красотата звездна на небето.
Но заслужаваш да рискуваш
и да повярваш на детето,
в себе си невинност съхранило
и в съзерцанието на съня
останало гальовно, мило,
превзело най-примамлива мечта.
Изскубваш се от лоното на мъката,
над теб светлеят лазурни косите ми.
Защо ли тръпнем и вървим към пъкъла,
забравили нежност и вяра в дните ни?
Пресичаме пътеки непознати
и трескав дъжд попива в душите.
Не сме наивни, нито пък сакати,
щом в погледите обичта е скрита...
11.12.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени