Изпитание за сто живота
С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся,
няма другите да обвинявам.
Хилядите мигове разтърсване,
явно справедливо заслужавам.
Не поглеждам нощем към звездите,
денем да се скрия търся начин.
В сто живота си изпих сълзите
и без тях научих се да плача!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
