Изпитание за сто живота
С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся,
няма другите да обвинявам.
Хилядите мигове разтърсване,
явно справедливо заслужавам.
Не поглеждам нощем към звездите,
денем да се скрия търся начин.
В сто живота си изпих сълзите
и без тях научих се да плача!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
