28.11.2022 г., 21:06 ч.  

Изпитание за сто живота 

  Поезия
295 2 7

С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!

Няма оправдания да търся,
няма другите да обвинявам.
Хилядите мигове разтърсване,
явно справедливо заслужавам.

Не поглеждам нощем към звездите,
денем да се скрия търся начин.
В сто живота си изпих сълзите
и
без тях научих се да плача!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вики, Ели, Пепи, Вили - топлите душата ми с вашите коментари!
  • Хубаво!
  • Прекрасен стих! Поздрави, Дани!
  • Сърцето плаче без сълзи.
    Поздравления, много ми хареса!
  • И двата стиха са прекрасни
  • Мила Краси, сърдечно ти благодаря, ти винаги усещаш искреността в думите! Бъди все така одухотворена и прелестна!
  • Поздравления, Дени. Харесвам поезия, в която има честна и самобитна мисъл.
Предложения
: ??:??