Patrizzia (Надежда Ангелова)
2114 18348
11.10.2020 г., 15:12 ч.  

Изплакани вини 

  Поезия
276 6 11

Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.

 

Примигва любовта - в случаен стих,
звезда избухва в лятното небе.
Отдавна тук съм - място не открих,
че моето, сред хората не бе.

 

Продават си душиците - за грош,
извъртат, мамят...Маски, карнавал.
Аз гледам ги - с очите на гаврош -
за уличните псета ми е жал.

 

Когато ти дотегне да си сам
и мъката Вселенска дотежи,
ела при мен, надежда ще ти дам,
с две-три по детски шарени лъжи.

 

На облак ще изпием чаша чай,
или кафе. Дори да ни горчи.
Светът различен - ад е, или рай?
На! Погледни го с моите очи!

 

Ще ти завия залез - за из път,
и глътка скрих, от морските вълни,
а тази нощ, щом хората заспят,
дано изплачем чуждите вини...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Илюзия от песен
thedac (Димитър Драганов) thedac
Поезия » Философска
Светът се промени и се затри.
Емоциите крият се зад маска.
Денят е свиден спомен за преди:
епоха на целувки и на ласки.
Останаха без работа мъже ...
  249  2  8 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??