20 sept 2008, 23:14

Изповед 

  Poesía » De amor
798 0 10
Два лунни къса, счупени на две,
ме гледаха под свитите си вежди,
потъваха във избелялото небе
и сякаш искаха да кажат нещо.

Притихнала, последната звезда
се стапя вече в слънчевите ласки
и става късно - изповед една
несбъдната отново ни наказва.

Виниш ме ти, виня те аз
и тишината сякаш ще си тръгне.
А толкова е просто - всеки час
душите ни полека е обвързвал.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??