Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
20 сент. 2008 г., 23:14

Изповед 

  Поэзия » Любовная
810 0 10
Два лунни къса, счупени на две,
ме гледаха под свитите си вежди,
потъваха във избелялото небе
и сякаш искаха да кажат нещо.

Притихнала, последната звезда
се стапя вече в слънчевите ласки
и става късно - изповед една
несбъдната отново ни наказва.

Виниш ме ти, виня те аз
и тишината сякаш ще си тръгне.
А толкова е просто - всеки час
душите ни полека е обвързвал.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??