2 jul 2016, 19:22

Изповед

  Poesía
453 0 0

Щастлива съм с вас, деца.

Грехът изкупвам,

вярвам със своите дела.

И моята преданост истинска

и топла в ехото на времето ще порасте.

И погледът ви ще огрее моя ден.

усмивката ще стига всяка моя стъпка.

Смехът на най- щастливите

ще люлее в люлката си свята.

В пазвата ще скрие тихият ви плач.

И слънцето ще сгрее вашите лица.

Моите звезди ще сочат верния ви път

към корените на семейното дърво.

А то разлистено

и извисено над всички ще застане

в утрото на светлият ви ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...