2 июл. 2016 г., 19:22

Изповед

450 0 0

Щастлива съм с вас, деца.

Грехът изкупвам,

вярвам със своите дела.

И моята преданост истинска

и топла в ехото на времето ще порасте.

И погледът ви ще огрее моя ден.

усмивката ще стига всяка моя стъпка.

Смехът на най- щастливите

ще люлее в люлката си свята.

В пазвата ще скрие тихият ви плач.

И слънцето ще сгрее вашите лица.

Моите звезди ще сочат верния ви път

към корените на семейното дърво.

А то разлистено

и извисено над всички ще застане

в утрото на светлият ви ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...