Jul 2, 2016, 7:22 PM

Изповед

  Poetry
447 0 0

Щастлива съм с вас, деца.

Грехът изкупвам,

вярвам със своите дела.

И моята преданост истинска

и топла в ехото на времето ще порасте.

И погледът ви ще огрее моя ден.

усмивката ще стига всяка моя стъпка.

Смехът на най- щастливите

ще люлее в люлката си свята.

В пазвата ще скрие тихият ви плач.

И слънцето ще сгрее вашите лица.

Моите звезди ще сочат верния ви път

към корените на семейното дърво.

А то разлистено

и извисено над всички ще застане

в утрото на светлият ви ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...