2.07.2016 г., 19:22

Изповед

445 0 0

Щастлива съм с вас, деца.

Грехът изкупвам,

вярвам със своите дела.

И моята преданост истинска

и топла в ехото на времето ще порасте.

И погледът ви ще огрее моя ден.

усмивката ще стига всяка моя стъпка.

Смехът на най- щастливите

ще люлее в люлката си свята.

В пазвата ще скрие тихият ви плач.

И слънцето ще сгрее вашите лица.

Моите звезди ще сочат верния ви път

към корените на семейното дърво.

А то разлистено

и извисено над всички ще застане

в утрото на светлият ви ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...