Петра (Петя Цонева)
46 158
25 oct 2019, 14:37

Изповед 

  Poesía » Otra
711 10 14

Белочелият влак, който идваше късно, не мина.

В залинялата гара се трупна пияният хмел. 
Не завърши художникът своята свидна картина. 
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел. 

 

На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". 
Ветровете заседнаха в своя крайпътен кибуц. 
Не успях да сваля кардиналската дреха на глога 
и сърцето ми пак продължава с нозете на куц.

 

Не дохраних надеждата. Пръснах събраното семе 
сред една недовършена моя градинска леха. 
Нека дойде крадец. И каквото поиска, да вземе. 
И конете му дребни под пълен самар да пръхтят.

 

Аз ще седна сред нищото в купчина есенно злато, 
ще заровя ръцете си в пара от тиквен фенер. 
И олекнала сякаш със сто самородни карата, 
ще кръщавам земята в бодливата шапка на цер, 

 

ще измивам нозете на всички, които пристигат, 
и които си тръгват от тесния край на света. 
Ще съм вдигната право в сърцето на бедствие дига. 
Или храм с оцеляла единствено входна врата.

 

© Петя Цонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??