Oct 25, 2019, 2:37 PM

Изповед 

  Poetry » Other
887 10 14
Белочелият влак, който идваше късно, не мина.
В залинялата гара се трупна пияният хмел.
Не завърши художникът своята свидна картина.
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел.
На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом".
Ветровете заседнаха в своя крайпътен кибуц.
Не успях да сваля кардиналската дреха на глога
и сърцето ми пак продължава с нозете на куц.
Не дохраних надеждата. Пръснах събраното семе
сред една недовършена моя градинска леха.
Нека дойде крадец. И каквото поиска, да вземе.
И конете му дребни под пълен самар да пръхтят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Цонева All rights reserved.

Random works
: ??:??