ИЗПОВЕД
… загърбих вече смелите си рискове, живея благо – праведен и тих,
ако от мене нещо си поискате, ще ви го дам – на стон, в сълза и стих –
старчоче, помъдряло между римите, разчорлило си древната брада,
дано, щом си отида, да ме имате за брат във радост, скърби и в беда,
отдавна разпростих се със доспехите, с които хълтах в низи от войни,
какво – не питам взеха ли, не взеха ли от мене най-красивите ми дни?
Раздавах си душицата на залъци – и грохнах все да креят в мен мечти,
а Свети Петър чака на портала си: – Валерий, – пита, – идваш ли и ти?
Вдън някоя нечувана Галактика над вас ще литна – праведен и тих.
Дано след мен остане някой кратичък поне един единствен смислен стих.
12 март 2024 г. ...