ИЗПОВЕД

… загърбих вече смелите си рискове, живея благо – праведен и тих,

ако от мене нещо си поискате, ще ви го дам – на стон, в сълза и стих –

старчоче, помъдряло между римите, разчорлило си древната брада,

дано, щом си отида, да ме имате за брат във радост, скърби и в беда,

отдавна разпростих се със доспехите, с които хълтах в низи от войни,

какво – не питам взеха ли, не взеха ли от мене най-красивите ми дни?

Раздавах си душицата на залъци – и грохнах все да креят в мен мечти,

а Свети Петър чака на портала си: – Валерий, – пита, – идваш ли и ти?

Вдън някоя нечувана Галактика над вас ще литна – праведен и тих.

Дано след мен остане някой кратичък поне един единствен смислен стих.

12 март 2024 г.

гр. Варна, 13, 00 ч.