Мъчим се да реставрираме

счупената вещ.

Тя любима бе за всички !

А от нея нищо не остана днес.

Реките наши и балканите 

още за хайдутите тъжат.

А птиците и хората...

във хаоса на времето летят.

Къде отиде времето?!

Къде отиде то??

Даже и морето се обърка вече,

пренасели се и то;

Всичко във боклуци тъне...

И ето, виждам бузи зачервени...

На юнака наш богат,

че със сила той успял е...

Да ни счупи даже нас.

Тази вещ така чуплива,

този счупен уникат...

Казват... Ножът бил е дървен!

Но и хлябът ни е сух.

А когато се оплакваш,

те ти казват, че си луд.

Докъде я веч докарахме?

Че наш известен историк 

има дързостта да каже,

че и Траките не са Тракийци...!

- Ех, Българийо, Българийо любима!?

За тебе те умряха и защо???

С векове тухла по тухла те градиха,

а някои за години до нищото те сриха.

Мъчим се да реставрираме,

май не знаем и какво...

- Беззъби останахме, безлики дори...

Силуети свити и сиви души.

Електорат за някои, за други работна ръка,

която за хляба изсъхнал целува ръка.

Имало ни е, дано ни има...

Дано да можем да сглобим

така очуканата ни ДЪРЖАВА.

И като Феникса от пепелта да излетим...

             АМИН.