Изповед и Молитва
Мъчим се да реставрираме
счупената вещ.
Тя любима бе за всички !
А от нея нищо не остана днес.
Реките наши и балканите
още за хайдутите тъжат.
А птиците и хората...
във хаоса на времето летят.
Къде отиде времето?!
Къде отиде то??
Даже и морето се обърка вече,
пренасели се и то;
Всичко във боклуци тъне...
И ето, виждам бузи зачервени...
На юнака наш богат,
че със сила той успял е...
Да ни счупи даже нас.
Тази вещ така чуплива,
този счупен уникат...
Казват... Ножът бил е дървен!
Но и хлябът ни е сух.
А когато се оплакваш,
те ти казват, че си луд.
Докъде я веч докарахме?
Че наш известен историк
има дързостта да каже,
че и Траките не са Тракийци...!
- Ех, Българийо, Българийо любима!?
За тебе те умряха и защо???
С векове тухла по тухла те градиха,
а някои за години до нищото те сриха.
Мъчим се да реставрираме,
май не знаем и какво...
- Беззъби останахме, безлики дори...
Силуети свити и сиви души.
Електорат за някои, за други работна ръка,
която за хляба изсъхнал целува ръка.
Имало ни е, дано ни има...
Дано да можем да сглобим
така очуканата ни ДЪРЖАВА.
И като Феникса от пепелта да излетим...
АМИН.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
