9 may 2018, 10:00

Изповед на баба Гина Кунчева

  Poesía
698 1 1

От къде таз омраза, Василе,
към чалмата и турският фес?
Пет вековно е нашето безсилие
да се борим със чужд интерес.

Поколения, все сме подлога,
но какво да се прави? Съдба!
Ти, навярно си пратен от Бога,
в прокълнатата, родна страна.

Аз в Божите дела се не меся!
С любов, те родих и проклех.
Ти облече и дяконска дреха,
но камата и кръста пое.

Аз съм майка, подобно България
и сина си ще следвам до край.
Ех, Василе, бесилката пари ме,
но към нея поемаш, ти май?

Векове, моят страх ще е бримка.
Твоят път ще е светла следа.
Само кичур си взех. Нямам снимка.
Днес се моля пред късче коса.

Губим с теб, тя, дано да спечели!
На България - чедо дарих!
Ала утре е все като вчера.
Прокълнат е народът. И тих...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...