9.05.2018 г., 10:00 ч.

Изповед на баба Гина Кунчева 

  Поезия
568 1 1

От къде таз омраза, Василе,
към чалмата и турският фес?
Пет вековно е нашето безсилие
да се борим със чужд интерес.

Поколения, все сме подлога,
но какво да се прави? Съдба!
Ти, навярно си пратен от Бога,
в прокълнатата, родна страна.

Аз в Божите дела се не меся!
С любов, те родих и проклех.
Ти облече и дяконска дреха,
но камата и кръста пое.

Аз съм майка, подобно България
и сина си ще следвам до край.
Ех, Василе, бесилката пари ме,
но към нея поемаш, ти май?

Векове, моят страх ще е бримка.
Твоят път ще е светла следа.
Само кичур си взех. Нямам снимка.
Днес се моля пред късче коса.

Губим с теб, тя, дано да спечели!
На България - чедо дарих!
Ала утре е все като вчера.
Прокълнат е народът. И тих...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??