9.05.2018 г., 10:00

Изповед на баба Гина Кунчева

695 1 1

От къде таз омраза, Василе,
към чалмата и турският фес?
Пет вековно е нашето безсилие
да се борим със чужд интерес.

Поколения, все сме подлога,
но какво да се прави? Съдба!
Ти, навярно си пратен от Бога,
в прокълнатата, родна страна.

Аз в Божите дела се не меся!
С любов, те родих и проклех.
Ти облече и дяконска дреха,
но камата и кръста пое.

Аз съм майка, подобно България
и сина си ще следвам до край.
Ех, Василе, бесилката пари ме,
но към нея поемаш, ти май?

Векове, моят страх ще е бримка.
Твоят път ще е светла следа.
Само кичур си взех. Нямам снимка.
Днес се моля пред късче коса.

Губим с теб, тя, дано да спечели!
На България - чедо дарих!
Ала утре е все като вчера.
Прокълнат е народът. И тих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...