12 feb 2017, 19:33

Изповед от дъното на бутилката

617 0 8

Хич не ми се изтрезнява
и не ми се връща в тази
плява тъй наречена - живот
дет живея като скот
римите ми са безлични но
са искрени... цинични
знам че туй
не е решение
но си пиша с настроение
слава няма да намеря 
и със никой се не меря
идва си ми то отвътре 
постоянно ме човърка
та за туй не ме съдете
и човеци вий бъдете
защото живота е маскарад
братеца предава брат
нека бъдеме добри
Бог да ни благослови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех Еси, само Ти можеш да ме мотивираш както никой друг..Благодарен съм,че има такива стойностни хора които вас приятели. Благодаря за оценката и на Теб Владимире, Янкова, и на всички добри хора които ме разбират и усещат
  • Хубаво стихо! Браво!
  • Хареса ми .Хубаво е.
  • Не ми прилича на пиянско бръщолевене Има дълбок смисъл И въобще не са ти безлични, нито чак толкова цинични римите. Важно е да продължиш да пишеш със същото настроение. Поздрави и усмивки от мен!
  • Радвам се, че Ти харесва Стойчо

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...