12.02.2017 г., 19:33

Изповед от дъното на бутилката

608 0 8

Хич не ми се изтрезнява
и не ми се връща в тази
плява тъй наречена - живот
дет живея като скот
римите ми са безлични но
са искрени... цинични
знам че туй
не е решение
но си пиша с настроение
слава няма да намеря 
и със никой се не меря
идва си ми то отвътре 
постоянно ме човърка
та за туй не ме съдете
и човеци вий бъдете
защото живота е маскарад
братеца предава брат
нека бъдеме добри
Бог да ни благослови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех Еси, само Ти можеш да ме мотивираш както никой друг..Благодарен съм,че има такива стойностни хора които вас приятели. Благодаря за оценката и на Теб Владимире, Янкова, и на всички добри хора които ме разбират и усещат
  • Хубаво стихо! Браво!
  • Хареса ми .Хубаво е.
  • Не ми прилича на пиянско бръщолевене Има дълбок смисъл И въобще не са ти безлични, нито чак толкова цинични римите. Важно е да продължиш да пишеш със същото настроение. Поздрави и усмивки от мен!
  • Радвам се, че Ти харесва Стойчо

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...