5 nov 2007, 18:44

Изповед пред ада

1.8K 0 5

ИЗПОВЕД  ПРЕД АДА
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача
за сълзите от истински сълзи,
когато няма никаква удача
човещината в мен да ми прости.
За кой ли път очите си ще скрия
от бляскавата алчна слепота,
за сетен път по пътя тежък ще поемам,
нима това е моята съдба?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво!
    Искрена изповед!
    Браво, мила Елеонора!
  • Простено да ти бъде!И бъди
    каквато си - невероятно истинска.
    И сълзите в очите ще изсъхнат
    превръщайки се във прекрасни стихове...
  • Прекрасно написано стихотворение!
    След тази изповед, всичко ще е наред.
    С обич, мила Елеонора, за сълзите.
  • Хубаво стих!
  • Изпитанията са важни в живота ни.
    Така по-силно ценим даже любовта
    и разбираме дали е била и е истинска!
    Поздравления, хубав стих!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...