5 нояб. 2007 г., 18:44

Изповед пред ада

Поэзия » Философская

1.8K 0 5

ИЗПОВЕД ПРЕД АДА
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача
за сълзите от истински сълзи,
когато няма никаква удача
човещината в мен да ми прости.
За кой ли път очите си ще скрия
от бляскавата алчна слепота,
за сетен път по пътя тежък ще поемам,
нима това е моята съдба?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Сентполия (Любослава)

Много е хубаво!
Искрена изповед!
Браво, мила Елеонора!

2007-11-05T21:45:21+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Простено да ти бъде!И бъди
каквато си - невероятно истинска.
И сълзите в очите ще изсъхнат
превръщайки се във прекрасни стихове...

2007-11-05T20:51:34+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно написано стихотворение!
След тази изповед, всичко ще е наред.
С обич, мила Елеонора, за сълзите.

2007-11-05T20:25:41+02:00
paty (Петя Данаилова)

Хубаво стих!

2007-11-05T20:21:03+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Изпитанията са важни в живота ни.
Така по-силно ценим даже любовта
и разбираме дали е била и е истинска!
Поздравления, хубав стих!!!

2007-11-05T19:15:14+02:00