5 нояб. 2007 г., 18:44

Изповед пред ада 

  Поэзия » Философская
1229 0 5

ИЗПОВЕД  ПРЕД АДА
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача
за сълзите от истински сълзи,
когато няма никаква удача
човещината в мен да ми прости.
За кой ли път очите си ще скрия
от бляскавата алчна слепота,
за сетен път по пътя тежък ще поемам,
нима това е моята съдба?

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво!
    Искрена изповед!
    Браво, мила Елеонора!
  • Простено да ти бъде!И бъди
    каквато си - невероятно истинска.
    И сълзите в очите ще изсъхнат
    превръщайки се във прекрасни стихове...
  • Прекрасно написано стихотворение!
    След тази изповед, всичко ще е наред.
    С обич, мила Елеонора, за сълзите.
  • Хубаво стих!
  • Изпитанията са важни в живота ни.
    Така по-силно ценим даже любовта
    и разбираме дали е била и е истинска!
    Поздравления, хубав стих!!!
Предложения
: ??:??