5.11.2007 г., 18:44

Изповед пред ада

1.8K 0 5

ИЗПОВЕД  ПРЕД АДА
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача
за сълзите от истински сълзи,
когато няма никаква удача
човещината в мен да ми прости.
За кой ли път очите си ще скрия
от бляскавата алчна слепота,
за сетен път по пътя тежък ще поемам,
нима това е моята съдба?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!
    Искрена изповед!
    Браво, мила Елеонора!
  • Простено да ти бъде!И бъди
    каквато си - невероятно истинска.
    И сълзите в очите ще изсъхнат
    превръщайки се във прекрасни стихове...
  • Прекрасно написано стихотворение!
    След тази изповед, всичко ще е наред.
    С обич, мила Елеонора, за сълзите.
  • Хубаво стих!
  • Изпитанията са важни в живота ни.
    Така по-силно ценим даже любовта
    и разбираме дали е била и е истинска!
    Поздравления, хубав стих!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...