ИЗПОВЕД ПРЕД АДА
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача
за сълзите от истински сълзи,
когато няма никаква удача
човещината в мен да ми прости.
За кой ли път очите си ще скрия
от бляскавата алчна слепота,
за сетен път по пътя тежък ще поемам,
нима това е моята съдба?