7 abr 2008, 10:25

Изповед пред Дякона

  Poesía » Civil
1.6K 0 19

Изповед пред Дякона

... Народе????

 

Не падам ничком. Нито коленича.

Признавам си пред теб и пред света.

Не три, а триста пъти се отричах

от вяра, от любов и от рода.

 

Купувах и продавах свободата.

Купувах с кръв. Продавах за петак.

През ден - светец. През два, през три - предател.

Това съм аз. И светлина. И мрак.

 

Целувах револвери и разпятия.

Въставах. Бягах. Връщах се за мъст.

Ти бе - Светецът. А пък аз - Проклятие,

разпънало България на кръст.

 

Прости ми, Дяконе! Че бях безсилен!

На мене - недостойния. Прости!

От теб научих да не търся милост.

А прошка за това, че пак съм жив.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...