Изповед пред Дякона
... Народе????
Не падам ничком. Нито коленича.
Признавам си пред теб и пред света.
Не три, а триста пъти се отричах
от вяра, от любов и от рода.
Купувах и продавах свободата.
Купувах с кръв. Продавах за петак.
През ден - светец. През два, през три - предател.
Това съм аз. И светлина. И мрак.
Целувах револвери и разпятия.
Въставах. Бягах. Връщах се за мъст.
Ти бе - Светецът. А пък аз - Проклятие,
разпънало България на кръст.
Прости ми, Дяконе! Че бях безсилен!
На мене - недостойния. Прости!
От теб научих да не търся милост.
А прошка за това, че пак съм жив.
© Александър Калчев Все права защищены