7 апр. 2008 г., 10:25

Изповед пред Дякона

1.6K 0 19

Изповед пред Дякона

... Народе????

 

Не падам ничком. Нито коленича.

Признавам си пред теб и пред света.

Не три, а триста пъти се отричах

от вяра, от любов и от рода.

 

Купувах и продавах свободата.

Купувах с кръв. Продавах за петак.

През ден - светец. През два, през три - предател.

Това съм аз. И светлина. И мрак.

 

Целувах револвери и разпятия.

Въставах. Бягах. Връщах се за мъст.

Ти бе - Светецът. А пък аз - Проклятие,

разпънало България на кръст.

 

Прости ми, Дяконе! Че бях безсилен!

На мене - недостойния. Прости!

От теб научих да не търся милост.

А прошка за това, че пак съм жив.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...