7.04.2008 г., 10:25

Изповед пред Дякона

1.6K 0 19

Изповед пред Дякона

... Народе????

 

Не падам ничком. Нито коленича.

Признавам си пред теб и пред света.

Не три, а триста пъти се отричах

от вяра, от любов и от рода.

 

Купувах и продавах свободата.

Купувах с кръв. Продавах за петак.

През ден - светец. През два, през три - предател.

Това съм аз. И светлина. И мрак.

 

Целувах револвери и разпятия.

Въставах. Бягах. Връщах се за мъст.

Ти бе - Светецът. А пък аз - Проклятие,

разпънало България на кръст.

 

Прости ми, Дяконе! Че бях безсилен!

На мене - недостойния. Прости!

От теб научих да не търся милост.

А прошка за това, че пак съм жив.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...