Исках усмивки да дам. Не можах
мъката аз да избърша.
Пътят ми лепне от срам. Осъзнах
вече какви съм ги вършила.
В бомбоубежище криех деца,
в него родиха се други.
Помня сълзите по мъжки лица,
смъртния страх на съпруги.
Мостове с огън небесен руших,
сгради превръщах в руини.
Хиляди хора от покрив лиших,
други смъртта не подмина... ...