Изповедта на 2022-ра година
Исках усмивки да дам. Не можах
мъката аз да избърша.
Пътят ми лепне от срам. Осъзнах
вече какви съм ги вършила.
В бомбоубежище криех деца,
в него родиха се други.
Помня сълзите по мъжки лица,
смъртния страх на съпруги.
Мостове с огън небесен руших,
сгради превръщах в руини.
Хиляди хора от покрив лиших,
други смъртта не подмина...
Знам, че животът ви не е игра
и, че веднъж ви се дава.
Носех спокойствие. Някой избра
да прекроява държава.
Чакам сестра си. Ще влезе след час
тя във владения свои.
Тръгвам, но още съм с право на глас.
Не имена на герои
искам да светят от паметник тих,
а да са живи мъжете.
Мир не опазих... Не си и простих.
Как да продумам: простете?
Нека сестра ми издейства мира,
важните хора да сръчка.
Мен заличете ме, ще разбера!
И изгонете ме с пръчка!
31.12.2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
