16 abr 2021, 20:48

Изпята песен

  Poesía
382 0 4

Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.

А нотите разкъсват тишината.
Спомените стават на крака.
Песента ми вече е изпята.
Чака ме сурова вечността.

Кънти балада, посветена на скот.
От очите ми капе последния тон.
Завърши със ария моя живот.
Аплодисменти за мен и поклон!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря, Зиги!
  • Бисерка, миличка, рано ти е още за последни тонове... Животът е болезнен, ама не трябва да се даваме. Понякога от болката е трудно да видим смисъла, особено ако сме чувствителни, но аз вярвам, че го има. Кураж, мила!
  • Да. Има много, много болка!
  • Почувствах сърдечна болка и обида, дано съм се заблудила.Последните строфи ме навяха на тази мисъл!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....