Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.
А нотите разкъсват тишината.
Спомените стават на крака.
Песента ми вече е изпята.
Чака ме сурова вечността.
Кънти балада, посветена на скот.
От очите ми капе последния тон.
Завърши със ария моя живот.
Аплодисменти за мен и поклон!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
