Изпята песен
Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.
А нотите разкъсват тишината.
Спомените стават на крака.
Песента ми вече е изпята.
Чака ме сурова вечността.
Кънти балада, посветена на скот.
От очите ми капе последния тон.
Завърши със ария моя живот.
Аплодисменти за мен и поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
