10 sept 2016, 13:46

Изсвири ме

  Poesía
1.4K 4 15

Докосни ме! Седма струна на китара.

Недоловим за сетивата звук.

Освен за твоите. Защото имаш дара

да ме познаваш както никой друг.

 

Луната рони диамантени акорди

върху крайбрежна туфичка иглика,

водата с вятъра-среднощен бродник

зачеват с тихи стонове вълните.

 

Главните в огъня пращят гальовно

и разлетяват около ни златокрилки.

Полегнала на скута ти, спокойна, 

едно докосване с дъха ти - ще засвиря.

 

Такава нощ се помни, помни, помни...

По нотописа на изгарящите устни,

създал единствен по рода шедьовър

на многострунна мъжка чувственост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива поезия...
  • !!!
  • Момчета, благодаря за хубавите коментари!
  • Идилична картина на мимолетното блаженство, носещо неповторимото усещане за допира на едно от безкрайните превъплъщения на любовта! Уж пишеш за всеизвестни неща и събития, но всъщност носещи аромата на "тихото" новаторство, на откритието.
    Поздравления, Таня!
  • "Многострунна мъжка чувственост".Запомням го и ще го цитирам когато ме обиждат че ми липсват чувства.Шега!
    Чакахме те да се появиш.Творбата ти е многопластова,красива,емоционална.
    Поздрав от мен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...