10.09.2016 г., 13:46

Изсвири ме

1.4K 4 15

Докосни ме! Седма струна на китара.

Недоловим за сетивата звук.

Освен за твоите. Защото имаш дара

да ме познаваш както никой друг.

 

Луната рони диамантени акорди

върху крайбрежна туфичка иглика,

водата с вятъра-среднощен бродник

зачеват с тихи стонове вълните.

 

Главните в огъня пращят гальовно

и разлетяват около ни златокрилки.

Полегнала на скута ти, спокойна, 

едно докосване с дъха ти - ще засвиря.

 

Такава нощ се помни, помни, помни...

По нотописа на изгарящите устни,

създал единствен по рода шедьовър

на многострунна мъжка чувственост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива поезия...
  • !!!
  • Момчета, благодаря за хубавите коментари!
  • Идилична картина на мимолетното блаженство, носещо неповторимото усещане за допира на едно от безкрайните превъплъщения на любовта! Уж пишеш за всеизвестни неща и събития, но всъщност носещи аромата на "тихото" новаторство, на откритието.
    Поздравления, Таня!
  • "Многострунна мъжка чувственост".Запомням го и ще го цитирам когато ме обиждат че ми липсват чувства.Шега!
    Чакахме те да се появиш.Творбата ти е многопластова,красива,емоционална.
    Поздрав от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....