Докосни ме! Седма струна на китара.
Недоловим за сетивата звук.
Освен за твоите. Защото имаш дара
да ме познаваш както никой друг.
Луната рони диамантени акорди
върху крайбрежна туфичка иглика,
водата с вятъра-среднощен бродник
зачеват с тихи стонове вълните.
Главните в огъня пращят гальовно
и разлетяват около ни златокрилки.
Полегнала на скута ти, спокойна,
едно докосване с дъха ти - ще засвиря.
Такава нощ се помни, помни, помни...
По нотописа на изгарящите устни,
създал единствен по рода шедьовър
на многострунна мъжка чувственост.
© Таня Донова Всички права запазени