Sep 10, 2016, 1:46 PM

Изсвири ме

  Poetry
1.4K 4 15

Докосни ме! Седма струна на китара.

Недоловим за сетивата звук.

Освен за твоите. Защото имаш дара

да ме познаваш както никой друг.

 

Луната рони диамантени акорди

върху крайбрежна туфичка иглика,

водата с вятъра-среднощен бродник

зачеват с тихи стонове вълните.

 

Главните в огъня пращят гальовно

и разлетяват около ни златокрилки.

Полегнала на скута ти, спокойна, 

едно докосване с дъха ти - ще засвиря.

 

Такава нощ се помни, помни, помни...

По нотописа на изгарящите устни,

създал единствен по рода шедьовър

на многострунна мъжка чувственост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красива поезия...
  • !!!
  • Момчета, благодаря за хубавите коментари!
  • Идилична картина на мимолетното блаженство, носещо неповторимото усещане за допира на едно от безкрайните превъплъщения на любовта! Уж пишеш за всеизвестни неща и събития, но всъщност носещи аромата на "тихото" новаторство, на откритието.
    Поздравления, Таня!
  • "Многострунна мъжка чувственост".Запомням го и ще го цитирам когато ме обиждат че ми липсват чувства.Шега!
    Чакахме те да се появиш.Творбата ти е многопластова,красива,емоционална.
    Поздрав от мен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...