28 dic 2019, 23:16

Изсъхналата роза

  Poesía » Otra
765 0 1

                                                         Изсъхналата роза

 

 

Изсъхна червената роза,няма я вече,

но ти си там до мама,от мен далече.

Красива алена роза,аз и подарих,

на майка ти тогава сълзата си не скрих.

 

За първи път те видях с цвете в ръка,

за майка ти ,когато те показа с усмивка!

Едно бебче,малко човече тогава аз  видях,

моето малко момче ,за теб аз мечтах!

 

Сега вече си голямо мое мило момче,

имаш си голям брат и  сестричка,дете!

Заедно всички вие изпълвате моето сърце,

с обич и радост,вие сте моето съкровище!

 

Изсъхналата роза за жалост няма я вече,

остана само спомена за някога,любовта!

Сега сте моите малки пораснали деца,

подарявайте на любимата жена цветя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...