Изсъхналата роза

Изсъхна червената роза,няма я вече,

но ти си там до мама,от мен далече.

Красива алена роза,аз и подарих,

на майка ти тогава сълзата си не скрих.

За първи път те видях с цвете в ръка,

за майка ти ,когато те показа с усмивка!

Едно бебче,малко човече тогава аз  видях,

моето малко момче ,за теб аз мечтах!

Сега вече си голямо мое мило момче,

имаш си голям брат и  сестричка,дете!

Заедно всички вие изпълвате моето сърце,

с обич и радост,вие сте моето съкровище!

Изсъхналата роза за жалост няма я вече,

остана само спомена за някога,любовта!

Сега сте моите малки пораснали деца,

подарявайте на любимата жена цветя!