28 дек. 2019 г., 23:16

Изсъхналата роза

759 0 1

                                                         Изсъхналата роза

 

 

Изсъхна червената роза,няма я вече,

но ти си там до мама,от мен далече.

Красива алена роза,аз и подарих,

на майка ти тогава сълзата си не скрих.

 

За първи път те видях с цвете в ръка,

за майка ти ,когато те показа с усмивка!

Едно бебче,малко човече тогава аз  видях,

моето малко момче ,за теб аз мечтах!

 

Сега вече си голямо мое мило момче,

имаш си голям брат и  сестричка,дете!

Заедно всички вие изпълвате моето сърце,

с обич и радост,вие сте моето съкровище!

 

Изсъхналата роза за жалост няма я вече,

остана само спомена за някога,любовта!

Сега сте моите малки пораснали деца,

подарявайте на любимата жена цветя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...